Какво представлява забавената еякулация и как се лекува?
Повечето хора са чували за преждевременната еякулация – състояние, при което мъжът еякулира само няколко секунди или минути след началото на сексуалната активност, а понякога дори само при сексуална възбуда. Съществува обаче и противоположният проблем, който е значително по-малко известен – забавената еякулация. Както подсказва името, при нея е необходимо значително повече време, за да настъпи еякулация.
Преди да продължим, е важно да разграничим оргазма от еякулацията. Това са два различни физиологични процеса, въпреки че обикновено настъпват едновременно или непосредствено един след друг. Възможно е човек да изпита оргазъм без еякулация или обратното. Понякога мъжете изпитват затруднения и с двата процеса, което уролозите определят като забавена еякулация. Съществува и явлението „сух оргазъм“, при което има оргазъм без отделяне на семенна течност.
Какви са причините за забавената еякулация и как може да бъде преодоляна? На тези въпроси отговарят двама сертифицирани уролози – д-р Майкъл Ингбър, доцент по урология в Rutgers NJ Medical School, и д-р Джамин Брахмбхат от Orlando Health.
Кога забавената еякулация се счита за проблем?
Няма строго определено време, след което да се приеме, че еякулацията е „твърде забавена“. Според д-р Брахмбхат, ако редовно са необходими повече от 20–30 минути за достигане на еякулация и това причинява притеснение или неудовлетворение, може да става дума за медицински проблем.
По-важното не е точно колко време отнема, а как това влияе върху вас и вашия партньор в емоционален и психологически план.
Д-р Ингбър допълва, че някои мъже изобщо не смятат за проблем това, че могат да издържат 30 минути или повече. Напротив – за тях това е предимство. В такъв случай състоянието не се счита за сексуално разстройство.
Ако обаче забавената еякулация нарушава качеството ви на живот, предизвиква тревожност или депресия, или създава проблеми във връзката, е препоръчително да се консултирате със специалист.
Какви са причините за забавената еякулация?
Причините могат да бъдат физически, психологически, свързани с лекарства или с начина на живот.
За да се разбере по-добре проблемът, е полезно първо да се знае как нормално протича сексуалният отговор.
Според д-р Ингбър всичко започва със сексуалното желание (либидото). След това настъпва сексуалната възбуда, при която притокът на кръв към пениса предизвиква ерекция. Следва фазата на нарастващата възбуда, а накрая настъпва еякулацията. Нарушение във всеки един от тези етапи може да доведе до забавена еякулация.
Физически фактори и заболявания
Травмите на половите органи могат да причинят забавена еякулация. Същото важи и за някои неврологични заболявания като множествена склероза, болест на Паркинсон и увреждания на гръбначния мозък.
Диабетът и заболяванията на кръвоносните съдове също могат да нарушат механизма на еякулацията.
Прекомерна мастурбация
Според д-р Брахмбхат честата мастурбация, особено когато е с много силен натиск или по специфичен начин, може да направи пениса по-слабо чувствителен към други видове сексуална стимулация.
С други думи, ръката може да осигурява по-интензивна стимулация от тази по време на вагинален полов акт. Освен това честата мастурбация може да увеличи сексуалната издръжливост до степен, при която еякулацията по време на секс настъпва значително по-трудно.
Интересното е, че при някои мъже ефектът може да бъде и обратен – те започват да еякулират прекалено бързо. Всеки организъм реагира различно.
Антидепресанти и лекарства против тревожност
Някои лекарства, използвани за лечение на депресия и тревожни разстройства, могат да затруднят настъпването на еякулация.
Всъщност именно тези медикаменти понякога се използват за лечение на преждевременната еякулация, защото като страничен ефект удължават времето до еякулация.
Алкохол
Прекомерната употреба на алкохол е добре известна причина за затруднения по време на сексуален контакт.
Алкохолът потиска дейността на нервната система, намалява сексуалното желание и затруднява достигането до оргазъм.
Психологически стрес
Сексът може да бъде източник на напрежение, особено когато човек изпитва силни чувства към партньора си или започва нова връзка.
Много лесно е човек да започне да се тревожи, че няма да успее да еякулира, а самото безпокойство допълнително увеличава вероятността това действително да се случи.
Поради тази причина уролозите често работят съвместно със секс терапевти и психиатри, които могат да помогнат при диагностицирането и лечението на психологическите фактори.
Какво може да помогне?
Преди всичко е важно да посетите лекар, защото забавената еякулация може да бъде симптом на друго физическо или психично заболяване.
Ранното откриване на причината може да подобри не само сексуалното здраве, но и общото здравословно състояние.
Според д-р Ингбър лечението започва с установяване на основната причина.
Ако проблемът е свързан с ниско сексуално желание или недостатъчна възбуда, първо се работи върху тяхното подобряване.
След това се извършва подробна оценка на анатомията на отделителната и половата система, състоянието на нервите, както и кръвоснабдяването на половите органи. При необходимост се използват специализирани изследвания като ултразвук и други методи за оценка на кръвния поток.
Промените в начина на живот също могат да бъдат полезни. Намаляването на алкохола, по-доброто овладяване на стреса и ограничаването на прекомерната или много интензивна мастурбация често подобряват състоянието.
При наличие на психологически фактори секс терапията може да бъде много ефективна. Също толкова важно е откритото общуване с партньора, защото когато двамата работят заедно върху проблема, това често укрепва и самата връзка.
Има ли лекарства?
Понастоящем няма медикамент, официално одобрен специално за лечение на забавена еякулация.
Въпреки това уролозите понякога използват лекарства извън официалните им показания. Сред тях са окситоцинът (известен като „хормона на любовта“), буспиронът – лекарство срещу тревожност, както и тестостеронът при мъже с доказан хормонален дефицит.
Ако причината е приемът на антидепресанти или други психиатрични лекарства, лекуващият лекар може да обсъди с пациента възможността за промяна на дозата или замяна на медикамента с друг, който има по-малко сексуални странични ефекти.
