Миркопластмасата и еректилната дисфункция
Замърсителите бяха открити наскоро и в тестиси и семенна течност на фона на тревоги за намаляващата мъжка плодовитост.
Микропластмаси са открити в пениси за първи път, което поставя въпроси за потенциалната им роля в еректилната дисфункция.
Разкритието идва след като тези замърсители бяха засечени и в тестиси и сперма. Мъжката плодовитост намалява през последните десетилетия и според експерти е наложително да се правят повече изследвания за потенциалните вреди на микропластмасите върху репродуктивното здраве.
Изследователите посочват, че пенисът може да бъде особено уязвим към замърсяване с микропластмаси заради високия кръвен поток по време на ерекция. Хората приемат микропластмаси чрез храна, вода и въздух, а миниатюрните частици вече са открити и в кръвта.
Проучването изследвало тъкан, взета от петима мъже, подложени на хирургична интервенция, свързана с еректилна дисфункция. Микропластмаси били открити в четири от случаите, като PET и полипропилен били най-разпространени. И двата материала се използват в опаковки за храни и напитки, както и в множество ежедневни изделия.
Изглежда, че замърсяването на човешкото тяло с микропластмаси е широко разпространено, тъй като учените ги откриват почти навсякъде, където търсят. Въздействието върху здравето все още е неизвестно, но лабораторни проучвания показват, че микропластмасите могат да увреждат човешки клетки.
Частиците могат да предизвикат възпаление в тъканите по сходен начин с частиците на замърсяването на въздуха, а химикалите в пластмасите също могат да са вредни. Лекари откриха значително повишен риск от смърт вследствие на инсулт или инфаркт при хора, чиито артерии били замърсени с микропластмаси.
Милиони тонове пластмаси се изхвърлят в околната среда всяка година, а голяма част от тях се разпадат на микропластмаси. Те са замърсили цялата планета – от връх Еверест до най-дълбоките океани.
Д-р Ранджит Рамасами, който ръководил новото изследване, докато работел в Университета на Маями, казва: „Пенисът е съдово и гъбесто тяло, така че е определено уязвим. Знаем, че еректилната дисфункция е многофакторно състояние. За да настъпи ерекция, са нужни добри хормони, нерви, кръвоснабдяване и здрава гладка мускулатура.“
„Открихме, че микропластмасите се намират в гладката мускулатура на пениса. Единственото, което знаем, е че не би трябвало да са там, и подозираме, че могат да доведат до дисфункция на тази мускулатура.“
Рамасами казва, че е спешно необходимo да се изследва дали микропластмасите имат роля в еректилната дисфункция и мъжкото безплодие. Броят на сперматозоидите при мъжете намалява от десетилетия, а 40% от ниските стойности остават необяснени, макар че химическото замърсяване многократно е посочвано като фактор. Последни изследвания при мишки показват, че микропластмасите намаляват броя на сперматозоидите, предизвикват аномалии и нарушават хормоналния баланс.
Рамасами казва: „Вече преминахме отвъд въпроса дали имаме микропластмаси в телата си – въпросът е дали има ниво, над което те стават патологични.“
Новото изследване, публикувано в IJIR: Your Sexual Medicine Journal, анализирало тъканни проби от петима мъже, подложени на операция за поставяне на надуваема пенилна протеза – лечение за тежка еректилна дисфункция. Откритите микропластмаси варирали по размер от 0,5 мм до 0,002 мм.
Изследователите подчертават, че повсеместното разпространение на микропластмасите е тревожно и че е жизненоважно да се разберат възможните последствия за човешкото здраве.
Рамасами добавя: „Като общество трябва да сме наясно, че пиенето на вода от пластмасови бутилки, поръчването на храна в пластмасови опаковки и още по-лошо – затоплянето на храна в пластмасови съдове – допринасят за навлизането на неща в телата ни, които не би трябвало да са там. А пенисът е органът, на който всички ще обърнат внимание.“
